FANDOM

1,927,524 Pages

StarIconGreen
LangIcon
​Психо

This song is by Хиподил and appears on the album Некъф Ужас, Некъф Ад! (1994).

Поглъщам евтиния сандвич,
с питателност на куп лайна.
И знам пропаднал съм отдавна,
пропаднал съм, но к'во от т'ва!
Нима светът не е пропаднал,
нима не е ръждив дъжда?
А който иска да се радва -
аз нямам зъби, но ръмжа!

Припев:
Празен мозък, съсипани, ограбени
мечти
последен тласък, преди да влезеш в
гроба ти
Сгърчен здраво в малката си тясна
дупка -
пак смърдиш, пак смърдиш!
Молиш някой за целувка -
не вървиш, не вървиш!

Обикновените глупаци
безкрайно искат да не са
поне така обикновени
но пак си бъркат в носа.
И тъй в убииствената скука
опитваш се да си красив
Тъпакът ръфа от суджука
а ти се чудиш кой е крив?

Припев: ...

Почувствах се отново празен,
но кой от т'ва ли го боли
и пак гъсеницата лази,
а иска и се да лети.
Спокоен си но май не стига,
доволството да чувстваш ти
със самочувствие на гнида
сред купчината от бълхи.

Припев: ...

Към дъното на тъмна сянка
потъваш бавно, но уви
удавник хваща се за сламка,
но сламката ще се строши.
В метила плаваш за утеха
в компания на куп мърди.
Навлечен в болничните дрехи
си мислиш само, че твориш

Припев: ...